Мъжете или жените получават по-високи заплати? Имат ли равни шансове за кариерно развитие? Съществува ли по-различно отношение към бременните, по-възрастните или представителките на малцинствата? И въобще някой задава ли си тези въпроси?

Аз сьм си задавала тези вьпроси и след малко проучване вьв фирмата установих, че работя на сьщото ниво и с почти сьщата заплата в срьбнение с мьжете. Работя в IBM Czech Republic , и знам че нещата са малко по-различни в Бьлгария. Вие какво мислите ?

Ето ви и статията на Капитал, която ме вдьхнови да споделям тези вьпроси с вас.


Изследване, направено по поръчка на Международната организация на труда (МОТ) и Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) си поставя за цел да изясни дали и доколко работещите жени в страните от Югоизточна Европа и бившите съветски републики се чувстват дискриминирани на работното място. То не претендира за представителност, а по-скоро се опитва да насочи вниманието към онези въпроси, които рядко се задават и още по-рядко получават отговор.

Няма такова животно

От проучването става ясно, че в голяма част от предприятията (около 74%) не съществуват никакви мерки срещу дискриминацията на работното място. Резултатите за България са още по-обезпокоителни - мерки за ограничаване проявите на неравнопоставеност между половете се предприемат едва в 18.1% компаниите, а 76.2% от запитаните смятат, че тези проблеми като цяло се подценяват. На регионално ниво най-тревожно е положението в Сърбия и Македония, където правила срещу дискриминацията не съществуват почти в нито една фирма. Според организаторите на изследването причината е, че жените в тези страни са притиснати от ограниченията на пазара на труда и затова са склонни да приемат всякаква работа, независимо от условията.

Докато компаниите се правят, че проблемите с джендър дискриминацията на работното място не съществуват, полът се нарежда на трето място сред факторите, които пораждат неравнопоставеност - непосредствено след възрастта и здравословното състояние.

За децата и семейството

При положение че само една от всеки четири анкетирани жени няма деца, фактът, че в повечето компании не предлагат възможности за допълнителна финансова или друга помощ за отглеждане на дете, се превръща в сериозна пречка. Най-тежко е положението в страните от Югоизточна Европа - Косово, Сърбия и Македония. По този показател България се представя доста по-добре - почти половината от запитаните българки получават допълнителни добавки за дете, също толкова ползват услугите на детски градини в населеното място или в предприятието.

В регионален мащаб други възможности за стимулиране на баланса между личния и професионалния живот са предвидени в колективния трудов договор на почти половината от запитаните. Става дума за допълнителен отпуск за отглеждане на дете, намален работен ден по време на бременност, по-добри условия на труд и т.н.

Как се проявява най-често

Жените усещат дискриминацията най-често при процедурите, свързани с подбра и достъпа до работа. Много от тях срещат трудности при повишения и заплащане на труда. Повече от една трета смятат, че полът им е причината да получават предложения за по-неблагоприятни условия и договори. Сред топ проявите на неравнопоставеност се нареждат още ограниченият достъп до обучения и тренинги, липсата на сигурност на работното място - уволнения, съкращения и прекратяване на трудовите отношения и личните контакти с началници и работодатели.

Почти половината от анкетираните смятат, че в компаниите липсват прозрачни критерии за повишение. Всяка трета работеща жена в региона обаче смята, че за една и съща работа получава еднакво заплащане с колегите си мъже. Най-голяма разлика във възнагражденията има в Сърбия, Полша и Хърватия, докато в България и Узбекистан този проблем до голяма степен не съществува.

Неприлични предложения

Средно всяка пета жена е била свидетел на сексуален тормоз на работното си място. Малко по-малко са онези, които признават, че са станали жертва на неприлични действия или думи. Най-тежко е положението в Словакия, Македония и Сърбия, където този процент достига 40% от включените в изследването.

В България неприличните предложения в офиса са по-скоро изключения - само между 5 и 6% от работещите българки са били принуждавани да предоставят сексуални услуги, за да бъдат повишени или да останат в компанията.

Какво искат жените

Когато мислят за смяна на работното място, жените отчитат на първо място възможностите за по-високо заплащане и за растеж в кариерата. Важна за тях е също сигурността на работното място и зачитането на приноса им в работата. Изследването показва множество регионални различия. Сигурността се оказва най-ценна за жените в Унгария, Чехия и Словакия. На другия полюс са грузинките, които явно вече са много по-гъвкави на пазара на труда. Равностойното заплащане е особено важно в Чехия, Словакия, Литва и Латвия и като цяло в страните - членки на ЕС. Жените в Югоизточна Европа пък са по-склонни да се примирят със сравнително ниско заплащане, защото изпитват сериозни трудности да си намерят работа с дългосрочен договор извън сивия сектор.

Проявите на полова дискриминация на работното място съществуват, без значение дали си даваме сметка за това или не. Все още малко жени заемат управленски позиции, получават по-ниско възнаграждение от мъжете за същата работа и се сблъскват с предразсъдъци и предубеждения. А улесненията за отглеждане на дете и за баланс между личен и професионален живот на ниво компании са по-скоро екзотика, особено в неформалния сектор и в малките и средните предприятия. Различията между държавите в региона обаче често са повече от приликите. Изненадващо или не, най-тежко е положението в страните от Югоизточна Европа извън ЕС, където жените все още предпочитат да се примиряват с дискриминацията, вместо да останат извън пазара на труда.